На днешната дата преди 119 години се ражда видният български географ, историк и геополитик Иван Батаклиев (24 януари 1891 в гр. Пазарджик – 15 декември 1973 в гр. София). Родолюбец и вдъхновител за много български географи с безценен творчески принос за българската географска наука. Считам, че е редно да се напишат няколко реда в памет на Иван Батаклиев, един от многото български учени станали жертва на репресиите на комунизма след 1944 г.
Иван Батаклиев е бил ръководител на катедрата по обща география и културно-политическа география, декан на Историко-филологическия факултет и директор на Географския институт на СУ “Св. Климент Охридски”, съосновател и председател на Българското географско дружество, член-кореспондент на географските дружества в Берлин, Прага, Белград, Вюрцбург, Грайфсвалд, Българския археологически институт и действителен член на Тракийския научен институт и Съюза на научните работници. Специализира в Австрия, Англия, Германия, Франция и Холандия, автор е на над 110 научни труда, от които 22 преведени на чужди езици. Проф. Иван Батаклиев е считан за основоположник, „баща“ на българската геополитическа наука.
Иван Батаклиев е роден на 24 януари 1891 г. в гр. Пазарджик в семейство, произхождащо от историческия Батак. Неговият баща, останал невръстен кръгъл сирак и по чудо жив след клането в 1876 г., е бил продаден като роб за половин лира в с. Дебращица, Пазарджишко. След Освобождението в 1878 г. работи като ратай и домашен слуга в Пазарджик, ограмотява се, става чиновник и дребен търговец, създава семейство с девет деца в Пазарджик, скоро след което умира.
Иван Батаклиев завършва Пловдивската гимназия през 1909 г. Преди започването на Балканската война през есента на 1912 г. е повикан за редовна военна служба в Трети артилерийски полк в гр. Пловдив. През пролетта на 1913 г. заминава за фронта край Кавадарци в Македония и взема участие в Междусъюзническата война, за което е награден с кръст “За храброст”. След демобилизацията взема университетските си изпити, а през 1914 г. довършва военната си служба в Школата за запасни офицери в Княжево с чин поручик. През учебната 1914/1915 г. Иван Батаклиев е назначен за гимназиален учител в Хасково. При започването на Първата световна война през есента на 1915 г. е мобилизиран като командир на батарея и е на фронта до есента на 1918 година. По време на войната започва да пише статии за обекти, през които е преминал – за долината на р. Козлудере, приток на р. Вардар, Серското поле и Орфанския залив на Бяло море, където е стигнал с батареята си, отпечатани във в. „Балканска трибуна“. След демобилизацията през 1918 г. е преместен като учител в Пазарджик.
През 1927-1928 г. специализира в Йена и Берлин, а през 1933 г. – във Виена. През 1924 г. Иван Батаклиев постъпва като асистент в Института по география към Софийския университет „Св. Климент Охридски”, през 1930 г. става редовен доцент, през 1935 г. – извънреден професор, а през 1943 г.- редовен професор. През 1934-1947 г. е директор на Института по география и ръководител на Катедра по обща география и културно-политическа география (от 1944 г. – обща антропогеография). От 1934 г. до 1945 г. професор Батаклиев е председател на Българското географско дружество. Дописен член е на географските дружества в Прага и Белград.
През 1945 г. професор Батаклиев е обявен за привърженик на фашистката геополитика и е уволнен. След това за кратко е възстановен на работа, но през 1947 г. е уволнен окончателно (без право на пенсия и на купони за храна). През следващите 26 години от живота си Иван Батаклиев пише един-единствен труд – книга, посветена на Пазарджик и Пазарджишко (1969 г.) Книгата е издадена през 1969 г. и е уникално обстойно изследване, каквото не притежава нито един друг български град до момента. Проф. д-р Иван Батаклиев почива на 15 декември 1973 г.
Най-изтъкнат представител на антропогеографията, политическата география и геополитиката през 30-те и 40те години на XX век определено е Иван Батаклиев. Главна негова заслуга е, че той извежда антропогеографията от абсолютния хорологизъм, който изследва само въздействието на природата върху човека и неговата дейност. Повечето свои изследвания той насочва към т.нар. модерна антропогеография, която изследва и въздействието на човека и стопанската дейност върху природата. Това прави проф. И. Батаклиев наред с А. Бешков основоположник на икономическата география на България. Без преувеличение може да се каже, че неговите статии са образец на гражданска доблест и ангажираност за тежненията на родината. Както Иширков, така и Батаклиев пише по много актуални политически проблеми в България. Важно и до днес е неговото твърдение, че България е най-балканската страна, но наред с това той подчертава, че не винаги нейното важно географско положение й носи изгода.
Най-забележителното събитие на българския народ по време на Втората световна война е неговото обединение и възстановяване на българската държава в нейните етнически и географски граници. И. Батаклиев посвещава на този исторически момент две свои статии: „Обединението на българския народ и политикогеографското му положение” (1940) и „Географското единство на българските земи (1941). Може само да се съжалява, че все още се намират съвременни географи, които подценяват както историческия факт, довел до обединението на изконните български земи, така и статиите на Батаклиев.
В научното творчество на Иван Батаклиев има една любима тема, на която той посвещава 6 статии. Това е темата за Западна Тракия. Като осъзнава огромното геостратегическо, икономическо и културно значение на Западна Тракия за България, той доказва колко е важно тези земи да останат в пределите на България.
Иван Батаклиев не се ограничава само с изследвания, свързани с България и Българския национален въпрос. Той публикува редица работи, свързани с глобалната политическа география и геополитика.
Най-голямо значение за развитието на политическата география и геополитиката в България има неговата студия „Развитие и същност на политическата география и геополитиката” (1941). Батаклиев счита, че политическата география и геополитиката представят развитието и същността на държавата на географска основа и дават поуки за бъдещето й развитие и съществуване. Батаклиев определя политическата география като учение за географската същност и форма на държавата, или още – учение за зависимостта на държавата от природния и културен ландшафт. Иван Батаклиев счита геополитиката като продължение и практическо приложение на политическата география. Геополитиката, пише Батаклиев, е един метод, най-много едно учение за метод, именно метод за приложение на политическата география в живота на държавата.
Иван Батаклиев особено добре познава немската геополитическа школа, като той сам се счита за ученик на изтъкнатия германски геополитик Ото Маул, както и на Фр. Ратцел, Алф. Хетнер и особено на Карл Ритер. Върху неговите възгледи оказва влияние и Х. Хасингер. Справедливо обаче Батаклиев отбелязва, че повечето германски геополитици съвършено неправомерно разширяват задачите на геополитиката вън от границите на географията.
С уволнението през 1947 г. от Софийския университет на проф. д-р Иван Батаклиев е нанесен непоправим удар върху българската география, която започва да се лута между географския детерминизъм и географския нихилизъм. Тотално са отречени антропогеографията, политическата география и геополитиката като профашистки и ненаучни. По всякакъв начин се насажда националният нихилизъм като следствие на социалистическия интернационализъм, или с други думи националният сувернитет се жертва в името на “всепобеждаващата” социдея.
Проф. д-р Иван Батаклиев е един от най-бележитите български географи, последователен защитник на нашата национална кауза, който винаги е стоял на активна гражданска позиция (без какъвто и да е шовинизъм), вярна на възрожденските идеали и същевременно обективна и безпристрастна по отношение на научните изследвания.
За финал ще цитирам едни негови думи, изказани преди повече от 70 години, които определено считам за актуални и до днес.
„Политикогеографското, или геополитическото, положение на България играе най-голяма роля в развитието и съществуването й. В политикогеографското й разположение се крие нейното предопределение. Трябва обаче дебело да се подчертае, че наред с предимствата и ползите, които то носи, крие и много недостатъци – злини и опасности. То е главната основа на силата на българската държава, но и нейната слабост. Рядко са примерите като българският, гдето географското положение се налага с такава голяма сила в съдбата на държавата. Непознаването на нашите политико-географски и геополитически въпроси от държавниците и интелигенцията и, изобщо, тяхното географско невежество, е допринесло немалко за нещастията, сполетели България. Географската неграмотност на нашите политици доведе до съдбоносните грешки, в резултат от които загубихме Беломорието, Южна Добруджа и Западните покрайнини.” (Професор Иван Батаклиев, 1937)
източници:
Карастоянов, С. Политическа география, геополитика, геостратегия. – С.,2008.
Русев, М., Г. Рачев. Политическа география и геополитика в оригинал. Класиците, част 1. – С.,2003.
