Патриархът на българската география – Анастас Иширков

На 5 април 2010 отбелязваме 142-годишнината от рождението на патриарха на географията в България – акад. проф. Анастас Иширков. Основоположникът на университетската география в България заслужава няколко реда, в които да си спомним за огромния му творчески принос.

Анастас Иширков (1868 - 1937)

 

Анастас Тодоров Иширков е роден в гр. Ловеч на 5 април 1868 г. в старо и заможно семейство. Баща му се е занимавал с кафтанджийство, но умира твърде млад и оставя единствения си син сирак на година и половина. Малкият Анастас израства под нежните грижи на майка си – будна българка, закърмила своя син в любов към българския народ и към образованието. Завършва през 1884 г. трети прогимназиален клас в Ловеч. През учебната 1884-1885 г. се записва в Априловската гимназия в Габрово. Премества се през 1888 г. в Търновската гимназия, която завършва същата година с отличен успех. През ученическите си години Анастас Иширков се проявява като буден и ученолюбив младеж с голяма любов към литературата и народното творчество.

След завършване на гимназиалното си образование А. Иширков подава молба до Министерството на просветата да бъде назначен за учител в някоя от покрайнините на страната. Вместо очакваното назначение той получава покана и стипендия да продължи образованието си в новооткрития през септември 1888 г. Висш педагогически курс в София, който от началото на 1889 г. се преименува на Висше училище, а от 1900 г. – на Софийски университет. Анастас Иширков приема предложението и е между 43-мата курсисти, с които полага началото на висшето образование у нас. Иширков завършва история във Висшето училище през 1892 г. През учебната 1891-1892 г. е учител във Варненската гимназия, където преподава и география. В тези години той печата редица стихотворения и разкази. През периода 1892-1893 г. той специализира славянска филология и история в Лайпциг, като същевременно слуша лекции и по география при проф. Фридрих Ратцел. През 1896 г. специализира география при проф. Фердинанд фон Рихтхофен в Берлин.

На 01.02.1898 г. се полага началото на университетската география в България. На тази дата е открита катедра „География”. За редовен доцент и първи катедрен ръководител е назначен Анастас Иширков. Неговата първа лекция е изнесена на 19.03.1898 г. пред студентите от Историко-филологическия факултет на СУ на тема „Задачи и съдържание на географията като наука”. Изборът на темата подсказва, че пред А. Иширков в ранните години на научното му творчество е стоял въпросът за изясняване предмета, задачите и изобщо методологическата основа на географската наука. За създаване на научните основи на географията у нас този въпрос е бил от първостепенно значение (Карастоянов, 2002). Веднага трябва да се подчертае фактът, че в другите балкански страни развитието на университетската география изостава значително. Така например в Турция география се преподава в университетите едва от 1925 г, когато в Истанбул и Анкара били създадени географски институти. В Гърция до края на Втората световна война подобни структури не са съществували, а в Сърбия, която е получила суверенитет много по-рано от България, география се преподава едва 5 години по-рано, отколкото у нас. (Славейков, 2009).

Дейността на А. Иширков в Университета се развива във възходяща линия, в резултат на което през 1903 г. е избран за извънреден професор, а през 1909 г. за редовен. Научната и преподавателската му подготовка, както и упоритият труд позволяват той да развие университетската география близо до нивото на основните географски школи в света. Дълги години като единствен хабилитиран преподавател по география подготвя и чете лекциите по 17 географски дисциплини. За подготовката на тези курсове са били необходими обширни познания, много труд и постоянство. За целта освен използваната географска литература той провежда теренни проучвания в България и Балканския полуостров. С научна цел посещава Унгария, Австрия, Чехословакия, Германия, Полша, Дания, Норвегия, Швеция, Англия, Нидерландия, Белгия, Франция, Швейцария, Италия, п-ов Мала Азия и др. Практически Анастас Иширков полага основите на почти всички географски дисциплини и направления у нас (Иванов, 1969).

За разнообразната си активна научна дейност в областта на география и историята през 1906 г. е избран за действителен член (сега академик) на БАН. Той е ръководител както на катедра, така и на Географския институт при Университета. Извоювал си уважението на своите колеги, А. Иширков е избиран за декан на Историко-филологическия факултет през 1910-1911 г., 1918-1919 г., 1920-1921 г. Ректор на СУ „Св. Климент Охридски” е през учебната 1915-1916 г. По негова инициатива през 1918 г. е основано Българско географско дружество, на което е председател до края на своя живот (06.04.1937 г.)

Учен с демократични убеждения, отличен познавач на българската география и история, на етнографията на балканските народи, А. Иширков с жар защитава нашите национални интереси като член на българската делегация при подписване на Букурешкия мирен договор от 1913 г. Той изпълнява важни политически, културни и научни мисии в Германия и Швейцария през Първата световна война. При всяко свое участие А. Иширков се стреми с достойнство, честно и обективно и на строга научна основа да защитава нашите национални интереси, като за целта привежда обширни и достоверни научни сведения и данни. Неговата обществена и научна дейност са достояние на световната научна общност и в тази връзка той е бил избиран за член на много дружества и научни институти в чужбина – Германия, Полша, Унгария, Чехия и др. През 1936 г. А. Иширков е избран и за почетен председател на IV конгрес на славянските географи и етнографи.

Освен виден общественик и пионер на българската географска наука, Иширков е и сред най-големите български учени през първата половина на XX век. Той има над 300 научни публикации, като над 1/3 от тях са посветени на проблеми, свързани със защитата на българските национални интереси чрез доказването на българската идентичност на населението в Тракия, Македония и Добруджа. По-голямата част от публикациите му са отпечатани в чужбина и са на английски, немски и френски език. Те осветяват редица спорни въпроси от историята и етно-културния облик на населението на Балканите. А. Иширков е автор на „Кратка география на България”, която е единствения комплексен географски труд до средата на XX век, посветен на България. Определено може да се каже, че акад. Иширков е основоположник не само на географската наука в България, но и на универсализма в нея (Славейков, 2009). Той допринася географската ни наука да излезе от описателността и да премине в стадия на обяснението  и сравнението.

Най-голям интерес Иширков има към Македония. За него не съществува съмнение, че т.нар. Македонски въпрос възниква след несправедливото решение на Берлинския конгрес, в чиято основа стои не историческата истина, а интересите на Великите сили (Карастоянов, 2002). Посоченият автор отбелязва, че Иширков е убедителен (следващите 90 години доказаха това), когато посочва лошото стопанско положение на Македония, предизвикващо икономическа емиграция и в резултат остлабване на българския елемент в областта. Той е първия балкански учен геополитик, който подкрепя (поради възникналия вече международен проблем с Македония) идеята на областта да се даде автономия. В статията „Впечатления от Македония” (1910) той пише: „Така тя (Македония) ще се развие бързо и правилно, ще стане по-лесно пълноправен член между балканските държави, ще може с тях да прави съюзи, и дори да се съедини към някоя държава, която е най-близка по население и култура и с която я свързват най-силни политико-стопански интереси”.

В предсмъртното си завещание Анастас Иширков пожелава с всичките му спестявания в пари и ценни книжа, възлизащи на 900 000 лв, да се основе фонд „стипендия А. Иширков”, за специализация по география в чужбина за срок от две години и за създаване на фонд „Награди на студентски научни трудове по география в България”. Това завещание говори достатъчно красноречиво за родолюбието на Иширков и за преданността му към географската наука.

Трудовете на патриарха на българската география са основополагащи и класически. Тяхното значение не е намаляло и досега. Със своята научна ерудиция и гражданска позиция акад. проф. Анастас Иширков се нарежда сред най-големите учени на своето време (Карастоянов, 2002). Доказателство за общественото признание на неговата научна и народополезна дейност е именуването в негова чест на силистренското селище Професор Иширково, което е уникален случай за България.

…

Публикацията е изготвена по следната литература:

Карастоянов, С. Политическа география, геополитика, геостратегия – С., 2008.

Карастоянов, С. Балканите – политикогеографски анализи. – С., 2002.

Славейков, П. Развитие на географията в България. – Год. на СУ, книга 2 – География, 101, 2009.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%81_%D0%98%D1%88%D0%B8%D1%80%D0%BA%D0%BE%D0%B2